Ръкописът на Войнич е средновековен труд, написан през XV век от неизвестен автор или няколко отделни автори. Вече няколкостотин години изследователи и учени се опитват да разгадаят неговите тайни, защото езикът, на който е написан, е неизвестен за науката. Някои дори изказват предположението, че тази книга е създадена от извънземни пришълци, живели сред хората.


Неотдавна испанското издателство Siloe реши да пусне точни физически копия на тази книга, за да помогне на учени и ентусиасти, които искат да се опитат да помогнат за разрешаването на загадката, но не могат да получат достъп до оригинала. Дали някой от тях ще успее в близко бъдеще да даде точен отговор на въпроса, каква е тази книга и на какъв език е написана, предстои да научим.



Историята на „Ръкописът на Войнич“

През 1912 година антикварният търговец Уилфред Войнич открива една странна книга в древен южноевропейски замък (Вила Мондрагон). В странната, написана ръкописно книга целият текст е изобразен на непонятен език с тотално неизвестни на никой букви и знаци. Те са изящно изписани, като се извиват, преплитат и разделят една с друга по съвсем логичен начин. Някои от буквите дори по-късно са наречени „бесилки“, заради визуалното сходство с ешафода. Книгата е украсена с многобройни илюстрации на различни растения, животни, хора, природни явления и дори движения на небесни тела.
Днес се счита, че над този ръкопис са работели от двама до осем човека в продължение на няколко години, но отначало Войнич прави други заключения. Той намира в самата книга пъхнато писмо на чешкия учен Йоханес Марци и на база този факт прави заключението, че книгата е дело на знаменития философ и естествоизпитател Роджър Бейкън, живял през XIII век.

 


Войнич решава, че такъв древен и уникален ръкопис ще струва много пари, като не е далеч от истината. По-късно се оказва обаче, че се е объркал с датирането и произхода и според проведено през ХХ век изследване на база на радиовъглеродния анализ се оказва, че ръкописът е създаден между 1404 и 1438 година, което означава, че Бейкън едва ли има отношение към него. А историята около книгата се оказва далеч по-интересна от датирането й.



Чия е тази книга?

Не сам по себе си самият ръкопис, но личността, която го е създала, е страхотно интересен въпрос, който до днес е обвит в мистики и тайни. Преди около десет години изследователят Рене Зандберген открива в библиотекарски архиви писмо, датиращо от XVII век, което е изпратено от пражкия алхимик Георг Бареш. В него пишело, че той повече от 20 години се опитвал да разшифрова езика на този ръкопис. Разбира се – безуспешно.

 


Отчаяният Бареш изпратил няколко страници от ръкописа на йезуитския учен и ерудит Афанасий Кирхер, живеещ в Рим по онова време. Старинната книга заинтересувала Кирхер и той се опитал да накара алхимика да му изпрати цялата книга, но той отказал.


След смъртта на Бареш книгата става достояние на негов приятел, а именно същият този Марци, чието писмо открива между страниците и Войнич. Марци бил известен учен от своето време и работел като лекар в двора на самия император на Свещената Римска империя. В писмото си той разказвал за силата на волята на своя приятел да опитва да разшифрова ръкописа по време на почти целия си живот.

 


Дали Бареш е постигнал някакъв успех в същата област, не е ясно, но след смъртта му книгата е запазена в хранилищата на йезуитите цели три века. По времето на църковните гонения срещу този орден ръкописът дори е скрит в личната библиотека на главата на йезуитите – Питър Бекс, иначе вероятно е щял да бъде конфискуван и унищожен.


През XIX и XX век вила Мондрагон е била нещо като щаб-квартира на йезуитите и затова изобщо не е странно, че Войнич открива ръкописа именно там.



Шифър или безсмислици?

Отначало Войнич не знае, че книгата е шифрована, и уверен в това, че тя е дело на Роджър Бейкън, той оставя труда над разгадаването й на известен криптограф, професора по философия от университета в Пенсилвания – Уилям Нюболд. Но и неговата съдба по отношение на книгата е сходна с тази на Бареш – той посвещава години от живота си над разгадаване на езика на книгата – разбира се, безуспешно.

 


Методът на работа на Нюболд бил простичък – той изучавал текста под лупа, а след това се опитвал да възпроизведе на хартия отделните думи, зад които смятал, че се крият анаграми (разместени последователности от букви). В крайна сметка не успял да направи нищо.


Теорията и на Нюболд е разбита на пух и прах от Уилям Фридман, първия криптолог на Агенцията по Национална сигурност на САЩ. През последните дни на Втората световна война той и неговата съпруга – Елизабет Фридман, събират голям екип експерти и посвещават сериозно време на опитите за разшифроване на Ръкописа на Войнич. В резултат те заключават, че книгата не съдържа анаграми, а езикът, на който е написана, е изкуствен – тоест той е специално измислен и създаден за този ръкопис.


Малко по-късно се появяват и много теории за това, че ръкописът е фалшив, майтап, написан просто на древни листове пергамент. Разбира се – и такава възможност не бива да бъде изключвана в никакъв случай, но би било доста странно да си представим евентуалния шегаджия, който някак си е намерил цели 120 листа пергамент от XV век и е положил сериозни усилия и време да ги нашари с безсмислици. Още повече защо да си прави труда да намира древни листа в години, когато радиовъглеродният анализ е бил неизвестен и доказването на годините е било невъзможно?

 


Освен това не може да издържи критиките и предположението, че този текст е безсмислен. Защото всъщност той има много логична и последователна структура. Ако вземем например раздела, посветен на растенията, ще видим, че там има често срещащи се специфични за него думи. В астрономическия – също, различни думи, но повтарящи се само там.


Най-много теории се появяват по отношение на това, какво представлява езикът на ръкописа. Джоузеф Мартин Фили, известен учен, смятал, че текстът е написан на латински, като е зашифрован след това с проста замяна на буквите. Друг учен с руски произход – Джон Стожко, пише в книгата си, че ръкописът е написан на украински език с премахнати гласни, а доктор Лео Левитов предполагал дори, че езикът е един от най-странните – креолски. Но така или иначе никой от тях не прави дори една крачка напред към разбирането на самия текст.



Тайнствено послание

През 2013 година физикът теоретик Марчело Монтемуро от университета в Манчестър публикува труд, който потвърждава теорията за това, че текстът на ръкописа на Войнич не е просто безполезен набор символи, а в него действително се крият послания на неизвестен език. За доказване на теорията си той прилага една методика, предназначена за изучаване на кодирането на информация в процеса на работа на невроните. Този метод позволява да се преобразуват в сигнали важни данни, дори и да не е ясно след това как точно те се интерпретират (превеждат).

 


В интервю за руския сайт Лента Монтемуро казва, че колкото повече изучавал статистическите особености на текста, толкова повече истински нива на структура на неизвестен език е намирал. Освен това той отхвърля хипотезата за това, че информацията в ръкописа е зашифрована, защото силните шифровки имат важно свойство: те унищожават статистическите особености на езика, за да изключат всякаква възможност за разкодиране.

 


Монтемуро обръща сериозно внимание на това, че ръкописът на Войнич се подчинява на закона на Ципф, който описва статистически честотата на срещаемост на думите в естествените езици. Ако подреждате думите в списък според честотата на тяхната употреба, то честотата на повторенията на всяка дума ще бъде обратнопропорционална на номерацията на списъка. И по принцип разработването на алгоритъм за кодиране според това правило е възможно, но той ще бъде невероятно сложен и не е ясно как някой преди стотици години би бил способен на такова нещо, още повече, когато за този закон никой не е бил чувал.

На всичко отгоре Монтемуро споменава и това, че в резултат на анализи на текста е изявена закономерност – повторението на определени специфични думи съвпада с отделните раздели на книгата. Или както вече казахме – ако гледате страниците, на които са описани растения, то там има съответната лексика, която липсва на страниците от други раздели.



Автори от загинала култура?

Стивън Бакс, професор по приложна лингвистика от университета Бедфорд, представя през 2014 година свои доказателства за това, че ръкописът на Войнич не може да бъде фалшификат. Според резултатите на изследванията му текстът на труда напълно съвпада с илюстрациите. Според него в ботаническия раздел се говори именно за нарисуваните растения, като вероятно се описват и техните лечебни свойства.


На базата на илюстрациите ученият успял да идентифицира някои думи, срещащи се в книгата, като отделял често повтарящи се последователности от букви. Така например той открил как се пише думата за съзвездие Телец, хвойна, кориандър, кукуряк, босилек и др. Разбира се, тези открития изобщо не приближават Бакс към пътя за разшифроване на текста, а единствено към разбирането на значението на няколко думи.

 


Вземайки под внимание този факт, професорът изказва интересна теория за това, отде се е взел този загадъчен език. Според него на този език е говорела някаква неголяма общност, народ, който е изработил собствена писменост. Група интелектуалци, принадлежащи към тази култура, са създали за езика си азбука, състояща се от елементи на европейска, близкоизточна и кавказка писменост, за да съхрани знанията на своя народ за бъдещите поколения. Бакс посочва, че XV век е бил доста смутен и затова е напълно възможно използващите този език да са изчезнали скоро след като най-умните им представители са разработили писменост.



Огромен обем информация

Отново през 2014 година професорът от бразилския университет Сан Пауло – Диего Аманасио, с помощта на метода Big Data (съвкупност от технологии и подходи за автоматичен анализ на огромни обеми от данни) също получава потвърждение, че ръкописът на Войнич не е фалшификат. Изследванията му показват, че структурата на неизвестния език съвпада със структурата на съвременните езици.
Аманасио не се опитва да преведе текста – той просто събира думите в групи и анализира връзките между тях, моделирайки сложна мрежа. В резултат става ясно, че в 90% от случаите структурата на текста повтаря срещащи се такива в Библията и други известни книги.


Освен това професорът открива термини, които често се повтарят в страниците, и свързал буквите на неизвестния език с латински. Така получил странни думи, като chty, gokeedy и shedy. Да установи точното им значение се оказва невъзможно, но и той не се е опитвал да го направи. Работата му според него обаче може да се окаже основна изходна точка за изследванията от криптографи.

 


Спрямо оценката си за самия ръкопис той е солидарен с много други учени. По негово мнение документът представлява оригинална средновековна енциклопедия, като в нея се намират още и медицински рецепти, астрологична и метафизична информация, а дори и описание на обреди, обичаи за плодородие и др.
В крайна сметка научните изследвания през последните години над този ръкопис позволяват да се каже с голяма сигурност, че той действително е написан на основата на реално съществуващ език. И в никакъв случай не е фалшификат или зашифровано послание. Теорията, че е написан от извънземна раса, пък остава в границите на конспиративните тези. Но каквато и да е истината, Pъкописът на Войнич си остава загадка до днес дори за най-големите майстори в областта на анализите, криптографията и древните езици. Дали ще бъде прочетен и разбран някой ден, предстои да видим.

Оцени:
Рейтинг: 5
Още от HiEnd

20 години сезонни промени на Земята протичат пред очите ни за две минути

13 | 18.11.2017