Декември е - време, традиционно запазено за дългите вечери, прекарани с интересна книга и топла напитка, както и за равносметки и обобщения. Но също и поглед в бъдещето и опит да надникнем във все още очакващата ни 2018 г. и това какво може да ни донесе тя като технологични изненади, иновации и хитове.

Ако случайно смятате, че тенденции като добавената реалност и живото съдържание в интернет ще дадат облика на следващите 12 месеца, то поздравления - прогнозата ви съвпада с тази на известната консултантска компания Deloitte.

По традиция, тя издаде своя 17-ти пореден доклад на име Technology, Media, & Telecommunications, който съдържа поредица от прогнози, някои непосредствени, а други за средносрочно бъдеще. И закономерно, в него присъстват практически всички популярни думички и изрази от отиващата си година. Изберете си сами - изкуствен интелект, машинно обучение, виртуална и добавена реалност, стрийминг и др. Облягайки се на прогнозата на Deloitte, ето няколко тенденции, които ще дадат облика на технологичната 2018-та:

1. Смартфонът е кралят на потребителската електроника, а приложенията му нарастват все повече. Разпространението на смартфони продължава с бързи темпове и през 2018 г. техните възможности ще позволят на поне един милиард потребители да създадат поне веднъж някаква форма на съдържание с добавена реалност. От тях, 300 милиона ще го правят месечно, а десетки милиони ще имат капацитета да създават AR мобилно съдържание всяка седмица.

2. При ползването на интернет блокирането на реклами ще стане още по-стихиен процес. И към момента цели три четвърти от възрастните потребители в Северна Америка вече ползват някаква форма на блокиращ софтуер, а 10 процента защитават личните си данни и пространство в мрежата с четири или повече форми на защитата. При потребителите между 18 и 24 години вероятността блокирането на реклами да става на повече нива е със 70 процента повече, отколкото при средния възрастен потребител. За ужас на големите компании, същите тези потребители, които са предпочитаната от тях аудитория - млади, добре образовани, работещи и с високи приходи - са и най-големите ползватели на блокиращ рекламите софтуер.

3. Стриймингът на живо става все по-голям. И тази година само американските потребители ежедневно гледат около 1.1 милиарда часа живи ТВ предавания на ден, което ни кара да очакваме, че излъчванията на живо през 2018 г. ще са бизнес за над 540 милиарда долара. От тях, около 358 милиарда долара ще дойдат от ТВ реклами и абонаменти. Китай ще продължи да бъде най-големият пазар за стрийминг на живо с 86 процента по-широка аудитория от 2016 г. насам. Там компаниите ще се борят за дял от около 4.4 милиарда долара приходи.

4. По подобен начин, електронният спорт също ще расте като онлайн феномен. Очаква се приходите от него за пръв път да надминат 1.5 милиарда долара - внушително постижение, имайки предвид, че през 2015 г. те бяха само 325 милиона. Отделяните от зрителите часове за гледане през 2016 г. възлизат на 6 милиарда часа в глобален план, което е пет пъти повече, отколкото се е гледало през 2010 г. Отново Китай е най-големият пазар и аудитория с 11.5 милиарда стриймвания на е-спорт дейност срещу 2.7 милиарда за Северна Америка.

5. Хората все по-често ще разтварят портфейлите си за дигитални разплащания. Очаква се към края на 2018 г. поне 50 процента от пълнолетните потребители в развитите страни да имат поне два онлайн медийни абонамента, а към края на 2020 г. тази бройка ще е скочила до четири. Пак към същата година броят на дигиталните абонати на различни услуги ще надхвърли 680 милиона души.

6. Мобилният пазар е пренаселен и няма друг начин да го кажем. Повече от 90 процента от пълнолетните потребители в развитите страни вече притежават смартфон. Една пета от домакинствата в Северна Америка получават целия си домашен интернет от клетъчни мобилни мрежи. В същото време, това пренасищане ще даде отражение върху някои потребителски навици - Deloitte предрича, че 45 процента от глобалните ползватели на смартфони (и 65 процента от хората до 24 години) ще започнат да се притесняват от прекомерното използване и разчитане на мобилната слушалка за определени дейности и в резултат ще се опитат да ограничат използването ѝ през 2018 г.

7. Не можем обаче да пренебрегнем всепроникващото присъствие на малката умна слушалка. Независимо от тенденциите и потенциалното пренасищане, към 2023 г. всяка година ще се продават над 1.85 милиарда сматфона или по 5 милиона на ден. Това означава, че ако подредите всички тези теелефони в права линия, ще получите отсечка, простиращата се наполовината път до Луната. И не мислете, че да оставиш настрана телефона е лесно - средният потребител ще ползва смартфона си по 20 пъти на ден през 2018 г., но до 2023 г. ще посяга към него цели 65 пъти в рамките на 24 часа.

8. С развитието на мобилните технологии и услуги, традиционни платформи като телевизията ще продължат да западат. Очаква се през 2018 г. и 2019 г. на най-активните ТВ пазари - Съединените щати, Великобритания и Канада - гледането на телевизия да падне с 4 до 11 процента. Този спад е тенденция вече от няколко години и дори в момента вече се гледа с 40 процента по-малко телевизия, отколкото преди седем години. Особено голям е спадът при младите хора, където фактори като смартфоните, социалните медии и пиратството заменят стандартните канали за натрупване на информация.

9. Машинното обучение стана един от най-обсъжданите термини тази години и появата на нови процесори и по-добър софтуер ще продължи да развива тази нова област от технологиите. Машинното обучение и самообучение е дял от компютърните науки, който еволюира от разпознаване на образи и компутационна обучителна теория към изкуствен интелект. Той води началото си още от 60-те години на 20 век, но напоследък става особено популярен заради сериозните достижения в областта на изкуствения интелект и алгоритмите. Ще продължи разработването на сложни алгоритми, които учат по начини много близки до работата на човешкия мозък. Днес най-малкото устройство, на което е тествана софтуерна библиотека за самообучение, разработена от Microsoft Research, се явява едноплатков компютър Arduino Uno, който има само 2 килобайта оперативна памет. Имайки предвид ниските цени и гъвкавостта на съвременните облачни услуги, организациите могат да започнат с нещо малко и да експериментират на избрания от тях публичен облак и след това, ако са доволни, да скалират.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

Защо геймърите трябва да се интересуват от евентуалната конзола на Google?

5 | 07.07.2018