Откровено казано, имам чувството, че това ще бъде едно от ревютата, в които предимно се оплакваш и накрая завършваш с "Но на мен всъщност много ми хареса!".

И е точно така.

И за оплакването, и за харесването.

След като през 2014 г. ЕА за пръв път от години не пусна нова Need for Speed игра, следващите заглавия в класическата рейсър поредица определено се очакваха с голям интерес. И след леко колебливата - и тук съм доста щедър с това определение - предна игра сега Payback наистина няма право на грешна стъпка. Или завой.

Need for Speed има своите проблеми, които са по-скоро дребни и дразнещи, отколкото фундаментални и сериозни, но ако успеете да им простите, тя наистина е доста забавна игра.

Отново на път

В основата си Need for Speed е аркаден рейсър, наподобяващ класически издания от серията като Underground и Most Wanted. Вашият дом е Форчън вали - район с истински мегаполис с широки булеварди, криволичещи улички, индустриални зони и намръщени планински склонове в покрайнините. Всяко кътче от голямата карта може да бъде посетено и нито едно трасе не е заключено дори когато се състезавате. Индикаторът услужливо ви показва идеалната траектория, но свобода за импровизация има. Освен това трябва да бъдете доста внимателни на моменти, защото не е изключено да се окаже, че след един грешен завой просто не карате по правилното трасе. Самото управление определено е аркадно, но трябва да внимавате, защото колите понякога са изненадващо трошливи при допира с мантинела.

Начинът, по който протича геймплеят в Need for Speed, ще бъде добре познат на всеки рейсър фен, макар да е тънко завоалиран зад история с не един, а цели трима главни герои. Това са Тейлър, който е професионален състезател; Мак, който е шоумен зад волана; и Джес, чиято специалност е бързото бягство след успешния удар. Сюжетната нишка в играта се върти около тримата и скриптираните сцени се редуват със самите състезания. В началото тримата са част от един екип, но след като са предадени от местна тайна организация, узурпирала града, животът им се променя.

Лично аз нямам никакъв проблем с историите в рейсърите и дори ги приветствам. Тънкият момент в Need for Speed: Payback е, че от една страна сюжетът е представен в духа на ранните The Fast and The Furious филми, а от друга всички в играта се взимат прекалено насериозно. На моменти диалогът е пресилен и изкуствен, имайки предвид, че това е един аркаден рейсър, който по принцип се примсива на гравитацията и физиката.

Рейсър по холивудски

В началото избирате между една от възможните коли и бавно и упорито започвате да си проправяте път в света на уличните състезания. Във всеки момент на картата има по няколко налични мисии - както основни, така и странични. След успешното им завършване се отварят нови, а самите вие качвате нива и отключвате нови части за визуални и технически модификации на колите си. Разнообразието от варианти в това отношение е доста голямо и може да прекарате дълго време в гаража, пробвайки не само козметичните, но и техническите модове. Рецептата е изпитана и въпреки че не внася нищо ново, е реализирана добре. Периодично се намесват въпросните скриптирани състезания, които, честно казано, са готини. Даже съжалявам, че тези моменти не са повече, тъй като, освен че са добре изпипани чисто като геймплей, те позволяват на героите да изпъкнат малко повече като индивидуалности. Не трябва да забравяме, че The Fast and The Furious стартира като второстепенна екшън поредица и ѝ бяха необходими няколко части, докато натрупа относително интересна история и персонажи, които зрителите да обикнат. Тейлър, Мак и Джес просто не могат да постигнат това в рамките на една игра.

И малките камъчета обръщат колата

Самите трасета са направени ефектно и включват преки пътища, остри завои, рампи за скокове, насрещен трафик и всякакви други препятствия. За разлика от стари Need for Speed игри тук трасетата не са изкуствено ограничени по време на състезание, което означава, че поне на теория може да преминете далеч не само по един предварително зададен път. Лошото е, че често пъти дори секунда невнимание ще ви коства пропускане на завой и съответно чекпойнт и при липсата на всякаква друга опция за връщане назад не ви остава нищо друго, освен безславно да рестартирате цялото състезание. Подобен тип дизайн по принцип работи по-добре при офроуд игри, като например в поредицата Motorstorm, където във всеки един момент имате поне по три възможни пътя, пригодени за различните возила. Досадните проблеми, произлизащи от липсата на изкуствени ограничения на трасето при състезание, ми напомниха защо навремето така и не успях да посветя повече време на Midnight Club: Los Angeles.

Изкуственият интелект на вашите опоненти не помага с нищо. Т.нар. rubber-banding, който е бичът на всеки рейсър, присъства и тук. Изкуственото регулиране на поведението на другите рейсъри работи и в двете посоки, но по-често е във ваша вреда. С други думи това означава, че често противниците ви имат възможността магически да се телепортират пред вас, въпреки че сте ги задминали с мръсна газ преди секунди. Понякога става и обратното и колите отпред нарочно забавят скорост, за да ви позволят да ги настигнете.

Що се отнася до визията, нека го кажем направо - играта изглежда страхотно. Във всеки детайл - от локвите по улиците до галактиката от светлини в нощното небе над големия град - си личи, че Need for Speed наистина е next-gen игра. За разлика от предната част този път състезанията не се провеждат само през нощта; вместо това динамична промяна на времето има - следвайки 24-часовия цикъл, в един момент е пълен мрак, а в друг сякаш слънцето е на път най-сетне да се покаже на хоризонта. Презентацията на колите също е на отлично ниво и всеки модел е изпипан до висока степен. Може би от безупречните премиум модели на Gran Turismo 5 и прецизността на Forza 4 насам не е съществувал толкова добър и автентичен автопарк. Това се отнася както до популярни зверове като колите на Porsche, такa и до по-слабо познати на широката публика модели като тези на Caterham. Преди всяко състезание имате възможност да се насладите на кратка въвеждаща анимация, която предшества летящия старт и често пъти изглежда доста атрактивно.

Още малко ще си плащаш за бензина

Най-противоречивият елемент в Payback обаче не е в самия геймплей, а в начина, по който развивате автопарка си. Ключова роля за прогреса имат т.нар. Speed Cards, или карти, които помагат да подобрите отделните коли. Може да ги спечелите чрез състезания, покоряването на ежедневни задачи или да си ги купите. Картите са в общо шест категории, подобряващи ускорение, спирачки, управление и др. Проблемът е, че всичко в играта е организирано в една от двете крайности - или трябва да дадете истински пари, за да си купите по-бързо картите, или до безкрай да повтаряте едни и същи състезания. Добавете към това, че печелите състезание само ако финиширате първи, както и това, че дадена карта важи само за една конкретна кола и не може да я прехвърляте на друга и получавате рецепта за т.нар. "грайнд". Или просто се сблъсквате с недобре прикрит опит за налагане на микротранзакции в ААА игра на ААА цена.

И въпреки всичко това Need for Speed: Payback притежава същата капчица чар, каквато неизменно има всяка игра от серията. През годините сме видели и силни, и не чак толкова добри игри от нея, но когато отделните елементи заработят заедно, надпреварата наистина е вдигаща адреналина. Като добавим и очевидните усилия, отишли в оптимизацията, определено можем да кажем, че играта си заслужава - въпреки всичко.

Оцени:
Рейтинг: 3
Тагове:
Още от Play

Bridge Constructor Portal идва, за да ви потопи отново във вселената на Portal

0 | Преди 22 ч.