Когато отиваме на филми на Marvel, вече всеки път очакваме две неща: истинско зрелище и истински емоции. Както се оказва, формулата продължава да работи и тук, но със Spider-Man: Into the Spider-Verse получаваме нещо много повече и не само, защото комиксите сякаш оживяват на големия екран във визуална експлозия на истинска наслада. Филмът, който, както вероятно знаете има 97% оценка в Rotten Tomatoes и почти 250 ревюта, не може да не попадне в радара ви – и този път, можете да сте сигурни, че си заслужава. Със Spider-Man: Into the Spider-Verse просто получаваме толкова много, че в един момент си мислим, че няма накъде да поберем повече. Но има. О, как има накъде! Ето и защо когато произнасям Spider-Man: Into the Spider-Verse винаги добавям и едно „това просто трябва да се види“.

В началото беше джвъчката...

Въпреки, че филмът дело на Фил Лорд и Крис Милър е предназначен като история за произхода (origin story) на съвсем новият Спайдърмен, Майлс Моралес, това е много повече от поредната история за объркан тийнейджър с неочаквани способности, ухапан от необикновен паяк. Все пак, в принт версия, Spider-Man съществува вече над 55 години, а комиксите съвсем нямат намерение да привършват. Напротив – ставаме свидетели на постоянно разширяване както на героя, така и на неговия свят, а версиите са толкова много, че човек наистина се обърква. Тъкмо такова разширяване на света има в Spider-Man: Into the Spider-Verse, където мултивселената придобива истински важна роля.

Стартът е доста стандартен – Майлс Моралес, момче живеещо в Бруклин, Ню Йорк, се оказва ухапано от генетично изменен паяк горе долу по-същото време, по което става свидетел на убийството на Питър Паркър – онзи Спайдърмен, който светът на Майлс, както и всички ние, познаваме. Веднага е представен и главният злодей – Кингпин, човекът, който убива Паркър и се опитва да отвори портал към паралелни светове, но това съвсем не означава, че във филма няма допълнителни обрати относно това кой е герой и кой – злодей. За самият Майлс този въпрос се оказва доста важен – особено, след като разбира, че само той може да спре Кингпин с „джвъчка“ (както я наричат), предадена му от Питър Паркър секунди преди да умре. С нея той трябва да прекрати опитите да се произведе порталът, който застрашава живота на всички в Ню Йорк. Има само един проблем – че Майлс е просто едно хлапе без контрол върху способностите си. Добрата новина е, че не е сам. Поне не за дълго. 

„Всеки може да носи маската“

Ако все още не ви е станало ясно от излезлите до момента трейлъри и клипове, Spider-Man: Into the Spider-Verse е просто оживял комикс – заснет е изцяло така, че зрителят да се почувства обграден от света именно на комиксите. Там присъства всичко – цветове, стилистика, текстури, дори сценово „озвучаване“ с думи като BOOM и ААААААHHHHH! Изненадващо, всичко е и много балансирано, а в добавка към прекрасното визуално изживяване, имаме и сюжет, който достатъчно често ни разсмива и достатъчно често ни каза да се умилим.

В действителност, Spider-Man: Into the Spider-Verse просто е отражение на самият Майлс – енергичен, цветен, различен, емоционален. Все пак, в центъра на историята имаме едно хлапе и макар и това да е похват от ужасно много години (Спайдърмен винаги е леко недорасъл и неоформен в началото на своите кино-истории), тук бързо разбираме, че не това ще бъде акцента. Този път, Спайдърмен е тук, за да ни каже, че „всеки може да носи маската“, а тази реплика на Майлс идва точно навреме за всеки, който е започнал да се пита за основното послание на филма.

Появата на много други спайдърмени (за да сме точни – пет) е отправната точка за това и за много други послания, а също и твърде добрият катализатор и за хумора, и за развръзките в лентата. Имаме друг Питър Паркър, който идва от паралелен свят, където е успял да провали всяко хубаво нещо в живота си; Гуен Стейси, момичето-боец и може би най-твърдоглавата от всички; Спайдър-ноар (озвучаван от не друг, а Ник Кейдж), който идва от черно-бял свят, напомнящ доста на филма „Град на греха“; Пени Паркър, която е от аниме свят и има телепатична връзка с огромен паяк-робот; и, разбира се, Питър Поркър, антропоморфът, който твърде много напомня на ... говорещо прасе. Всичко това изглежда объркващо в текст, но е доста добре подредено и интригуващо в наратива на филма. Алтернативните герои са може би истинското лепило, скрепяващо сюжет, който иначе няма крехките рамене на Майлс Моралес няма да могат да изнесат сами. Имаме възможността и да видим две версии на Питър Паркър – онзи, който е успял да запази баланса в живота си и онзи, който е загубил всичко, но именно преминавайки през портала и срещайки Майлс получава своя втори шанс.

И така, изсипаната върху главата и в живота на Майлс компания цели да спре Кингпин от отварянето на по-голям портал към паралелни светове, а това води до история, която не влиза в никакви норми. Трудно е да се определи кой е най-истинският Спайдърмен, защото всички се усещат като такива. И докато гледах филма, на няколко пъти си давах сметка, че това, което го прави толкова успешен не е огромната визуална наслада, а фактът, че въпреки наличието на много спайдърмени, нямаше пренасищане със спайдърмени. Усещането беше много повече както това при Отмъстителите, където много различни, но свързани помежду си герои намират начин да пренебрегнат различията в името на нещо по-голямо от тях. И присъствието на едно приятно уверение, че супергерой може да бъде всеки, а разнообразието ДОРИ е желателно, кара зрителя просто да въздъхна вътрешно с едно „най-после“.

Най-добрият „Спайдърмен“ досега?

Опитвах се да не го мисля през цялото време, докато го гледах, но всъщност тази толкова смела анимация, с обезоръжаващо неловък главен герой, попадал под менторството на други обезоръжаващо неловки герои, има потенциала да е именно това – най-добрият филм за Спайдърмен досега. Ентусиазмът на Spider-Man: Into the Spider-Verse е заразителен, стилът на анимацията е просто помитащо добър, а присъствието на толкова голямо разнообразие от всевидови супергерои води потенциала до изпълнено обещание. Още един голям бонус, който не мога да не спомена - тук срещнах първата версия на леля Мей, която просто ме заплени и може да се определи само като истински bad-ass!

И така, една преразказвана вече история се появява с доста креативен облик, така, че всичко, което сме знаели преди избледнява. Изобщо не е случайно, че историята на Майлс е една от най-вдъхновяващите, а всички покрай него, включително застаряващият Питър Паркър, който от появилата се група най-усърдно се заема да му помага, имат присъствие, което наистина води до най-добрата история в последно време. И въпреки, че е история за бъдещето, тя е оплетена в паяжината и на миналото – всяко разфокусиране на сюжета веднага се връща в релсите с поредното уверение към зрителя, че всичко си заслужава. И ни кара да вярваме, че хлапето Майлс ще се превърне в онзи Спайдърмен, който всички заслужаваме, макар, че съвсем не изглежда така. Spider-Man: Into the Spider-Verse е предаване на щафетата, което върви в точната посока и като разнообразие на главните герои, и като начин на разказване, и като визуално смели решения, от които ще искаме да виждаме все повече и повече.

 

Оцени:
Рейтинг: 4
Най-четени
Всички

Запознайте се с новия властелин: Samsung Galaxy S10 5G е тук

269 | 20.02.2019
Още от Play

Микротранзакциите окончателно съсипаха Call of Duty: Black Ops 4

4 | 21.02.2019