Ще започна това ревю много директно: след първи сезон на The Umbrella Academy по Netflix, остава задоволство. Не защото е толкова очарователно странен, приятно динамичен, в точните моменти забавен и като цяло – изплетен от най-правилните нишки. А просто защото може да се обобщи и само с две думи: различен и богат. Различен, защото в пренаситената ни с истории за супергерои кино и телевизионна вселена, сериалът на Стив Блакман изпъква по оригинален начин. Богат, защото в него има всичко, което можем да поискаме от подобен проект – забавление, мистерия, емоция, искреност, борба и възпламеняване. The Umbrella Academy е точно това, което трябва да бъде – история за едно дисфункционално семейство супергерои, които твърде много се доближават с проблемите си до така наречените обикновени хора. И все пак, адаптацията на поредицата Black Horse Comics може да се сложи в графата странна и определено не е за всеки. Ценителите обаче ще я разберат. Ето защо си заслужава да дадете шанс на The Umbrella Academy.

По-надолу има частични "спойлери" за сюжета на сериала The Umbrella Academy, така че ако не искате да знаете нищо - спрете дотук. 

Всяко начало е важно

И тази история започва като повечето истории – с раждане. На различни места в света, в един и същи ден през 1989 година се раждат 43 деца. Свързва ги нещо много особено – родени са от жени, които буквално часове преди това не са били бременни. Странното явление привлича вниманието на ексцентричния милиардер сър Реджиналд Харгрийвс. С подкупи и манипулиране, Реджиналд успява да осинови седем от децата, за които вярва, че са много специални - и това е неоспорим факт. Оттам тръгва и Чадърената академия (The Umbrella Academy), която той създава, за да обучава хлапетата, оказали се пълни със суперсили - и да ги превърне в де факто супервойници. От самото начало обаче става ясно, че това изкуствено създадено семейство, подчинено главно на желанието на милиардера да притежава собствена малка суперармия, ще бъде изпълнено с най-разнообразни препятствия и приключения.

И ако началото определя края, то зрителите веднага разбират, че дисфункционално отглежданите братя и сестри ще имат доста интересен живот. Сериалът набляга на единността в различията им – въпреки че от малки знаят колко нестандартен живот и отглеждане имат, въпреки отличаващите ги човешки характеристики те остават едно цяло. Запознанството със седемте вече пораснали деца става през тяхното събиране в дома, където са отраснали, поради особено събитие – сър Реджиналд, техният баща, е починал. Следват поредица от събития, през които опознаваме Лутър, Диего, Алисън, Клаус, Ваня, Бен и Номер пет така, както е необходимо, за да разберем историята.

Суперсилите, които не бяхме искали

Да се родиш в света от майка, която не те е искала, да бъдеш осиновен от човек, който не може да дава любов и грижа и да израснеш с идеята, че имаш едно-единствено предназначение: да изпълняваш мисии – със сигурност това са най-важните предпоставки, които правят братята и сестрите Харгрийвс такива, каквито са. В началото те носят просто номер вместо име, а впоследствие част от тях получават имена от Мама – роботът, който е създаден да се грижи за тях. Робот, програмиран от емоционално отсъстващ баща. А детството в мрачното имение, където живеят повече като войници, отколкото като деца, личи в поведението на главните ни герои през супер тънки, почти незабележими мимики и поведения, които наистина трябва да имаш очи да видиш.

Но какво отличава супергероите, с които се запознаваме в The Umbrella Academy от онези, с които сме свикнали по принцип? Първо, тук имаме наистина обща семейна история, която крие мрачни тайни и детски травми, които при порастването се превръщат в истински развихрени демони, различни за всеки един. Второ, никой тук не е сам – напротив, дори в най-голямото си разцепление порасналите братя и сестри продължават да се усещат през екрана като едно цяло. Дори „черната овца“ Ваня, която е израстнала, чувайки от баща си, че е съвсем обикновена и незабележима (поради факта, че не е проявила никаква суперсила), е част от това цяло. И остава част от него както като детето, което никога не е включвано в тренировките на “специалните“ си братя и сестри, както и като възрастната, която продължава да чувства това отхвърляне, но вече да го проектира върху целия свят. Не може да не се отбележи и прекрасната игра на Елън Пейдж в ролята на Ваня, която по прекрасен начин предава само с мълчалив поглед измъчения вътрешен свят на героинята си.

Същата измъченост, но проявена по различен начин, притежават и братята и сестрите ѝ. А суперсилите, които те съвсем не са искали, са толкова различни, колкото са различни и всички те един от друг. Лутър, който преди е бил познат като Едно, е надарен със свръхсила, грубоват самотник, чиято последна мисия, на която го праща баща му, се провежда на... Луната. Алисън е сексапилна и елегантна актриса със способност да внушава на хората какво да правят. Клаус е пристрастен към наркотиците екстрасенс, който комуникира с отвъдното. Диего има свръхумения с хвърляне на ножове и може да задържа дъха си неограничено време. Номер пет (който няма собствено име) може да пътува във времето и с това допринася значително за завръзките в сериала. А Бен, който е можел да призовава страховити създания от други измерения... е, него просто го няма. Макар и не съвсем.

Гениалността е в различността

А дори тя не е обичайната различност. Действието се развива бързо, нетипично и леко, без излишни натоварвания. Дори емоционалният багаж е разтоварен пред зрителя така, че да не е натрапчив. A когато става ясно, че нещата са наистина сериозни – примерно светът е изправен пред истинска заплаха от унищожение, залепянето за екрана става сигурно. Междувременно двама наемни убийци, Хейзъл и Ча-Ча (в ролята прекрасната Мери Дж. Блайдж) преследват Номер Пет, а в промеждутъците на главната линия, интеракциите между братята и сестрите и малките им междинни приключения, са истинска наслада. Особено, когато в сцените присъства саркастичният и дори физически комичен Клаус – актьорът Робърт Шиън придава изключителни нюанси на образа и успява да покаже огромната уязвимост на героя, скрита зад привидната шеговитост.

Различен е и начинът, по който сериалът те придърпва в дълбините си и те кара да инвестираш не само време, но и чувства в него. Просто не можеш да не реагираш именно с инвестираност на граничещата с депресия самоизолация на Ваня, нито пък на взаимодействията между Алисън и Лутър, нито на „скритата лимонка“ Диего, нито на вътрешната борба на Номер пет, който е едновременно дете и възрастен. Контрастите, на които ставаме свидетели, са най-специалното нещо в сериала и точно това поставя The Umbrella Academy също в графата специален. Получаваме нещо, което е микс между екшън, драма, комедия и абсурд и по странен начин, то е точно това, от което имаме нужда. А Блакман успява да предаде забързаната стъпка на комиксите така, че нищо да не е претупано, а напротив – историята да се разгърне точно толкова широко, точно толкова навреме, колкото трябва. И да позволи и странични сюжетни линии, които да се усещат също толкова важни, колкото основната.

И така, едва приключил, първи сезон на The Umbrella Academy вече дава сериозна заявка за това да се превърне в класика. Сериите са толкова креативно построени, че никак не си приличат по структура една с друга и все пак нито една от тях не се усеща като „пълнеж“, а напротив, всяка стои стабилно в едночасовата си продължителност. Щрихите са много, но нито един не идва в повече, а героите са такива, че веднага се привързваш към тях и след края, отчаяно искаш да разбереш съдбата им... през втория сезон. Който най-вероятно ще се случи.

В заключение Тhe Umbrella Academy не е просто прекрасна адаптация на комикс – това е една силна идея, която се реализира напълно сама, въпреки източниците, на които се обляга. Талантливият актьорски състав, епичният саундтрак и огромното разнообразие в представянето на по-различен вид супергерои, в сякаш по-различен жанр от обичайното sci-fi дават резултат, който може да се окаже определящ за начина, по който виждаме оттук нататък подобни филми. По-хитрите от вас ще могат да се сетят за някои от обратите, които се случват в сериала, но истината е, че в The Umbrella Academy пътят е на зиг-заг, не знаеш какво има зад завоя, а кулминацията е епична. И дори да решите да не му дадете шанс (което, знам, след такова ревю е малко вероятно :P ), все пак… не пропускайте една най-великите танцувални сцена в историята на телевизията. И ако именно чрез нея се запознаете и с героите, то може би ще разберете за тях достатъчно, за да ги харесате още сега.

 

 

 

 

 

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Най-четени
Всички

Топ 3 на най големите глупости, с които геймърите трябва да престанат. И ТО ВЕДНАГА!

96 | 17.06.2019
Още от Play

Топ 3 на най големите глупости, с които геймърите трябва да престанат. И ТО ВЕДНАГА!

96 | 17.06.2019